РАЗХВЪ̀РКВАМ СЕ, -аш се, несв.; разхвъ̀ркам се, -аш се, св., непрех. Диал. 1. Само мн. Разхвърчавам се. Подплашени щърците от дванадесетте гнезда объркано се разхвъркаха. Елин Пелин, Съч. II, 11. Големи пламъци с трясък и молнии изскачаха из него и милиарди искри се разхвъркаха из въздуха. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 168.
2. Прен. За сърце – разтупквам се силно, обикн. от вълнение, страх и под. – Сърцето на човека се разхвърква и от очите му радостни сълзи текат, като гледа с какво възхищение .. е въодушевлен сръбският народ да се бие срещу турчина. НБ, 1876, бр. 11, 44. – Слава Богу, че са сподобихме да видим тие дни един свободен вестник („Нова България“) .. Сърцето ми са разхвърка, когато го зех в ръцете си. НБ, 1876, бр. 21, 83.
– Друга форма: р а з ф ъ̀ р к в а м с е.